|
 Татяна Нахабедян или “Носеща чанти”, човек, пример за красивата страна на българското като мисловност и начин на живот. Жена, нерядко шокираща със смелите си идеи, с борбения дух и твърдата линия, която заема в ситуации, основаващи се на лична инициатива. Работата в сферата на образованието, може да се определи като едно от многобройните й професионални призвания, била е помощник директор в ОУ “Тома Кърджиев”, сега - учител по български език и литература в ПГО “Недка Иван Лазарова”, учредител на младежки клуб “Съвременник”, член на Управителния съвет на сдружение “Русенското Рождество”, тези дейности, както и много други, са придружени с различни журналистически и културни изяви. Екипът на Rusestyle с удоволствие ви поднася разговор, който проведохме с един човек, влюбен в живота и града си : ).
МИСИЯТА Е ВЪЗМОЖНА /ако си на подходящото време с подходящите хора и подхождаш правилно- в най-обикновения смисъл на думата/ 1. Какво носите винаги със себе си? - Преди време с моите деца обсъждахме различни варианти за индиански имена(описателната форма). Елица и Борис единодушно и категорично избраха за мен името „Носеща чанти”. Това не е в рамките не шегата. Хората носят лаптопи, а аз – книги, тетрадки, дискове и всичко онова, което би било полезно и необходимо на хората около мен/ напоследък и лаптоп/. Това е част от задълженията ми като учител и класен ръководител... но най-отгоре в чантата винаги поставям огромна доза оптимизъм. Всичко останало е подправки. 2. Имате ли любима марка дрехи?- Бенетон. Когато харесах тази марка дрехи все още не знаех, че мисията ми е да харесвам различните... 3. Как подбирате дрехите си и как бихте определили стила си?- За съжаление с годините човек се променя физически и това налага промяна на гардероба му. По-удобно се чувствам облечена спортно, а в ежедневието – с панталон. Бих определила стила си като стил на кризата на средната възраст. 4. Всяка сутрин в огледалото откривате?- Тази година имам юбилей – ставам на 50 години. През целия ми съзнателен живот винаги в огледалото съм откривала единствено себе си. И никога не съм се изненадвала от гледката. Дори и напротив – харесвала съм я. Приемам промените във външния си вид като нещо напълно естествено и закономерно. За това може би и не ми правят впечатление промените в останалите хора – особено тези, които съм приела в сърцето си. 5. Разкажете за Русе преди и Русе сега..- Тема за дълъг разговор. Сантиментален и искрен. Русе винаги е бил моят град и независимо от всичко го обичам и не бих го напуснала. Русе – преди? Кога преди? Преди беше много отдавна – с ролковите кънки и китарите на кея, с плуващия басейн и стъклената будка. С ремаркетата ,пълни с ученици и 12-те кина и какво ли още не. Не жаля за миналото, не се оплаквам и от съвремието – времето не ме промени и винаги съм се чувствала полезна. Никога не са забравяли името ми и винаги ученици и познати са ме поздравявали. Много странно.. .и са ме разпознавали! Какво значи преди и сега... 6. Какво е качеството на живот в България? - И качеството, и количеството е с отрицателен знак. Мускулите ни отъняха да се държим на тях. Оцеляхме, но дали това което е оцеляло сме ние? Изключително коректен въпрос, зададен от умен човек- с тревога и мисъл за бъдещето. Най-сигурният критерий за качеството на живот според мен е страхът у хората. Днес те се страхуват много повече от преди. И дори не се замислят, че страховете им са по-големи от основанията за тях. За какво качество говорим в това положениe ?Страх и високо качество на живот са несъвместими понятия. 7. Споделете повече за инициативите, с които се занимавате - Тук мога да си направя реклама. Бих работила като креативен продуцент за хора с въображение и възможности. Всеки ден ражда за мен нови идеи. Понякога това създава дискомфорт на хората около мен. Младите хора са по-отворени и по тази причина по-голямата част от идеите ми са реализирани с моите ученици. Създадох сдружение „Русенското Рождество” с моята колежка и приятелка Ани Николова. Идеята беше да покажем на младите русенци в чужбина, че не са забравени. За това и мотото на ежегодните концерти е ”Ще намеря смисъл да остана ”. Успяхме да реализираме и проект „Потомци”, който разви уменията на група младежи в областта на фолклора и танцовото изкуство. Влюбена съм в българския фолклор. Както и за радост много чужденци. Освен това организирам екскурзии, правя тържества, табла, работя по различни проекти. И най-важно – търся съмишленици. В момента стартирам нова инициатива. Мислили ли сте за тържество по повод развод? Е, ние помислихме и за това... 8. С какво се занимават индивидуалистите, как поддържат духа си жив? - Аз не съм индивидуалист. Имам собствена индивидуалност и съм колективен тип човек. Обичам работата в екип и винаги привличам хора, които ми се доверяват. Раздавала съм се до край и винаги вярвам в положителния изход на всеки проблем. Поддържам духа си жив с пламъка в детските очи срещу мен и доверието на родителите ,поверили най-скъпото, което имат. Времето ми показа , че лично аз имам само себе си и своето име. И се боря да го оставя неопетнено. Дано успея, но вярвам, че ще се справя. 9. Какво е най-важното нещо, с което човек е способен да “грабне” вашето внимание? - Искреност, патриотизъм и ентусиазъм. За мисионерите няма епоха – те са епохата. И много странно- никога не оставам сама и неразбрана. Лошо е , че някои познати се притесняват да ги свързват с мен. Познато, нали? 10. Неизбежно е...: Неизбежно е доброто да победи. За мен това е логично и е въпрос на време да се случи. И на поколенията след нас ще се отдаде уникалната възможност да развият интелекта и вътрешната си интуиция. Как да се откажа, когато вярвам в това! 11. Най-големият риск, който сте поемали? - Подкрепих дъщеря си да замине на 18 години във Франция, а по-късно в Англия, за да учи право на два езика. През 2007г. тя успешно се дипломира и все още чака да работи за България. Вие преценете дали е риск. 12. Кой е вашият най-силен стимул? - Не съм се замисляла. Обичам хората, животните и природата. Имам време да забележа всеки и всичко- това ме захранва. Все някой има нужда от мен. А и аз от света около себе си. 13. Вашата “Библия” е (любима книга) - ,,451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри, „Нагоре по стълбата, която води надолу” от Бел Кауфман 14. Филмът, чийто сцени ще ви преследват цял живот - „Американска история X” , ,, Koлкото-толкова, ,,Предай нататък ”, Kралството и др. 15. Какви пожелания бихте отправили към читателите на Rusestyle? - Отправих ги с отговорите си, нищо специално няма. Човек с възрастта се връща към детството си- т.е. не се променя. Пожелавам ви да ви разпознават и да помнят името ви. Ето и малко снимки от личният й архив:
|
