Името, с което те свързват хората

Кристин

Какво е усещането да си герой на сцената?

Невероятно. Все едно целият свят е в краката ти. И целият свят гледа в теб.

С какво те привлече театърът?

Не исках да съм само част от консуматорското общество. Това беше главната цел. Исках да дам нещо, вместо само да вземам с пълни шепи. Когато разбрах, че има свободно място в студията,  реших веднага да пробвам –  беше идеален случай да бъда „даващия”.

Какво можеш да ни кажеш за културните навици на русенци? Поддържат ли ги или са се превърнали в отживелица?

Русенци всъщност имат доста висок критерий за култура. Поддържат навиците да ходят на театър, както и кино, което в момента нямаме, на опера, концерти, други мероприятия. И хората тук го правят с удоволствие. В Русе абсолютно всеки ден се случва нещо – дали представление, дали някой концерт, а ако не - има разнообразни клубове, жива музика. Забелязала съм, че в Русе джазът се тачи много. Когато има джаз концерти, винаги са пълни залите. Хората харесват това. Единствено в Русе и Пловдив примерно гостува миналата година Ал Ди Меола.

Откриваш ли символика в стила на обличане? Вероятно тук аналогията със сценичните костюми е неизбежна…

Символика на това, което е отвътре. Намирам много в начина на обличане на хората. То показва за какво мислят, как живеят. На сцената костюмите никога не трябва да са натрапващи. Те трябва да дават свобода на героя. Публиката трябва да вижда актьора,  който играе, а не костюма му. И в двете представления, където съм участвала,  костюмите ми са били много изчистени, аксесоарите са ми били от помощ, а не в пречка.

Кои места в Русе носят спецификата на този град ?

Предполагам Театърът, кеят, паркът. Това за мен са красивите места, местата, които носят духа на града. Естествено, целият център е в стил, който дори не може да бъде описан. Трябва да се види.

Как изглеждат младите русенци в твоите очи?

Амбициозни. Виждам доста хора, които знаят какво искат, и знаят че трябва да се потрудят, за да го постигнат. Голяма конкуренция са! За жалост повечето искат да се реализират далеч от Русе.

Как определяш възможностите в Русе от позицията си на млад човек с амбиции за развитие?

Труден въпрос. Истината е, че сме прекрасен град, но тази централизация на всичко  в столицата… затруднява. Аз мисля да уча в София, но силно се надявам после да се върна в Русе. Това е моят град. Иначе Русе е известен с шивашките фирми, а сега и една фирма-доставчик за интернет прави доста в посока -  развитието на икономиката ни. Тази фабрика Монтюпе ще привлече много работници, което е хубаво. Може би няма да се облажим с парите на румънците, както прогнозираха някои не много предвидливи хора, особено с тази криза, но все пак има много пътища, по които един човек може да се развие в града си.

Ако имаше вълшебна пръчица, би ли променила нещо в града си ?

Навярно бих променила мисленето на хората, за да не си тръгват от тук.

Знаем, че изпитваш страст към книгите. Страниците на коя книга прелиства последно?

Четох за матури и последно свърших Йовковите разкази. Но като литература за удоволствие – „Братя Карамазови” на Достоевски.

Заглавие на филм, който остави трайни отпечатъци у теб?

О, те са страшно много! Аз гледам само „тежки” филми. С послание, с драма. Филми, от които мога да извлека нещо. Последно може би ме остави без дъх – “Into The Wild”. Но великият Кубрик ме разтърси из основи – “A Clockwork Orange”.

Какво те дразни най-много?

Простотията на хората. Може би е често срещан отговор, но е така. Дразни ме, когато хората си хвърлят боклуците по улиците, когато си мислят, че да имаш личен автомобил е нещо велико, когато малки момичета и момчета ограничават речника си само до „Кво стаа брат!???” Такива простички неща.

А какво пленява?

Усмивките :).

Пожеланията ти към нашите читатели..

Да са самоуверени. И да гонят целите си. Имаше една много мъдра мисъл: „Ако искаш нещо от живота, само се присегни и го вземи!” И да се усмихват!

Коментари

Добави нов

Публикувай своя коментар
Име:
Email:	не ме информирайинформирай ме при отговор
Моля, въведете анти-спам кода от картинката

3.23 Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved."