През април 2008 г. книгата на Ранди Пауш оглави класациите на Амазон и Ню Йорк Таймс и се задържа на челно място в продължение на 41 седмици, превръщайки се в една от най-продаваните книги не само в Америка, но и в целия свят. Списание Пийпъл обяви “Последната лекция” за една от десетте най-хубави книги за 2008 г. Само за няколко месеца тя достигна рекордни продажби от над 4 милиона екземпляра и беше преведена на повече от 40 езика. 

Каква е причината толкова хора по целия свят да обърнат внимание на професора по компютърни науки и неговата малка книжка? Какво е това послание, което достигна до сърцата на милиони читатели от всички континенти и накара Ню Йорк Таймс да провъзгласи Ранди Пауш за един от най-влиятелните хора на планетата?

Една история за смелост, мъдрост и... любов

Ранди Пауш е професор по компютърни науки и дизайн в университета “Карнеги Мелън” – Пенсилвания. Той е уважаван преподавател, женен е за жената на мечтите си и има три деца – на 1, 2 и 5 години. Когато узнава, че е болен от рак на панкреаса с множество разсейки в цялото тяло, веднага разбира, че това е смъртната му присъда. Как да се сбогуваш с живота, когато той е толкова прекрасен, и при това да го направиш достойно?

На този труден въпрос трябва да си отговори умиращият Ранди. В името на любимите си хора и най-вече заради собственото си самоуважение той избира пътя на спокойното приемане на неизбежното с твърдото намерение да направи най-доброто, на което е способен при тези обстоятелства. Не можем да променим картите, които са ни раздадени, а само начина, по който ще ги изиграем, казва той. А когато от университета “Карнеги Мелън” му предлагат да изнесе “Последна лекция”, което е често срещано явление, при което от лектора се очаква да резюмира идеите си от лекционния си курс, за Ранди това се оказва последна лекция в буквалния смисъл на думата.

Защо историята на един умиращ се превърна в бестселър № 1 на САЩ?

Какво послание би искал да предаде човек на света, ако знае, че това е последната му възможност? Ако трябва да умре утре, какво наследство би искал да остави след себе си? Отговаряйки с цялото си сърце на тези въпроси, Ранди Пауш озаглавява лекцията си ДА ОСЪЩЕСТВИМ ДЕТСКИТЕ СИ МЕЧТИ. И това не е лекция за смъртта, а за живота. За това как да преодоляваме препятствията по пътя си: Има причина да срещаме тухлени стени по пътя си. Те ни дават шанса да покажем колко силно искаме нещо. За смелостта да следваме мечтите си и да помагаме на другите да осъществят своите: Ако вървите в правилната посока, мечтите сами ще дойдат при вас. За пълноценно изживения живот: Времето е единственото, което имаме... а един ден може да се окаже, че имаме по-малко, отколкото сме мислили. За радостта от живота:  Аз не знам как да не се забавлявам. Умирам и ми е забавно. И ще продължа да се забавлявам през всеки един ден, който ми остава...
В тази последна лекция Ранди Пауш вижда възможност да направи равносметка на най-важните неща, да затвърди образа, с който иска да го запомнят, и да даде най-доброто от себе си, преди да се оттегли.

За негова огромна изненада обаче, тази лекция достига до сърцата не само на четиристотинте посетители, присъствали в залата, а се разпространява в мрежата, като привлича вниманието на хора от всички части на света. Лекцията набира изумителна инерция в интернет и се гледа от повече от 10 милиона човека, като вдъхновява десетки хиляди да напишат своите коментари, изказвайки съпричастност и благодарност. Те споделят колко ги е вдъхновила лекцията, как им е помогнала да преосмислят живота и приоритетите си. Невероятната популярност на лекцията и книгата ясно показва, че светът се е уморил от ширещия се в последно време цинизъм и чистият идеализъм, дошъл от свещеното място между живота и смъртта, му е крайно необходим. А след палиативното лечение, което за известно време забавя разрастването на туморите, на Ранди му е дадена кратка отсрочка. Така, с помощта на журналиста от Уолстрийт Джърнъл – Джефри  Заслоу, се ражда тази книга, променила живота на мнозина.

Избрани мисли от книгата:

• Когато виждаш, че не правиш нещо както трябва и вече никой не си прави труда да ти го казва, значи вече са те отписали. Може да не ти се иска да го чуеш, но твоите критици често са тези, които ти казват, че още те обичат и ги е грижа за теб, и искат да те направят по-добър.
• Оплакването не е печеливша стратегия. Всички разполагаме с определено време и енергия. Малко е вероятно времето, което прекарваме във вайкане, да ни помогне да постигнем целите си. А и това няма да ни направи по-щастливи.
• Независимо дали мислиш, че можеш или не можеш, ти си прав.
• Според мен задачата на родителя е да окуражава децата си да развиват чувство на радост от живота и силен порив да следват собствените си мечти. Най-доброто, което можем да направим, е да им помогнем да развият собствен комплекс от умения за реализирането на тази цел.
• Препятствията съществуват, за да спрат онези, които не искат нещо достатъчно силно. Съществуват, за да спрат останалите.
• Аз няма да позволя на Тигър да ме напусне. Просто не мога да си представя да стана Йори. Някой ме попита какво искам да пише на надгробния ми камък. Отговорих: “Ранди Пауш: Той живя тридесет години след смъртоносна диагноза”.
  Уверявам ви. Бих могъл да изпълня с много смях и развлечения тези трийсет години. Но тъй като това май няма да се случи, ще изпълня със смях и развлечения времето, което ми остава.
• Всеки ден получавам помощ от хора, които ми желаят здраве и повдигат духа ми. Наистина получих възможността да видя примери за изключителна човечност и съм безкрайно благодарен за това. Никога не се почувствах самотен в пътуването, което предприемам.

Съветите на Ранди:

1. Казвайте истината. Винаги.
2. Гледайте какво правят, а не какво казват (съвет към младите дами).
3. Търсете доброто във всекиго. Ако сте достатъчно търпеливи, хората ще ви изненадат и впечатлят.
4. Показвайте своята благодарност.
5. Носете нещо, което да сложите на масата, защото това ще ви направи по-желан гост.
6. Понякога единственото, което трябва да направите, е да попитате.
7. Ако искате нещо достатъчно силно, никога не се предавайте (и приемайте помощ, когато ви я предложат).
8. По-добре да се провалите с гръм и трясък, отколкото да се справите посредствено.
9. Излезте и направете за другите това, което някой е направил за вас.
10.  Позволете си да мечтаете. Подхранвайте и мечтите на децата си.

Заключителни думи за Ранди Пауш, починал от рак на панкреаса на 25.07.2008 г.

Ранди Пауш казваше: Тухлените стени съществуват с основание. И щом ги прескочите – дори и ако се налага някой практически да ви издърпа от другата страна, – може да е полезно за другите да споделите как сте го направили.
Именно това направи за нас професор Ранди Пауш от университета “Карнеги Мелън”.

Ранди Пауш, Джефри Заслоу
ИК "Хермес"

Коментари

Добави нов

Публикувай своя коментар
Име:
Email:	не ме информирайинформирай ме при отговор
Моля, въведете анти-спам кода от картинката

3.23 Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved."