Lifestyle порталът на Русе! Събития, мода, хранене, нощен живот, любовни съвети, туризъм, снимки, игри

Юлия Спиридонова - Юлка

(27 гласа)

RuseStyle 18.03.2009

Юлия Спиридонова - Юлка Юлия Спиридонова- Юлка е утвърдена детска писателка, автор е на повече от 400 сценария за телевизионни юношески продукции, създател на куклени пиеси и анимации. Носител е на множество награди, сред които и приз на Юнеско, "Europe in fairytale", Съюза на българските писатели. До момента Юлка има четири издадени книги - "Гугулетата" (1999), "Приказки за Гугулета" (2000), "Приключения с Джиго" (2003) и фентъзи трилогията за деца "Любими попътечо" (2007), като на първите две от тях освен автор е и илюстратор. Новият и роман “Тина и половина” - първия български модерен роман за тийнейджъри, който вече е по книжарниците, е поводът за нашата среща с нея. Ето какво ни разказа Юлка:

Юлка, откъде се появи идеята да пишеш за загубенячките в училище?

Сигурно няма подготве (или първокурсник), който да не се чувства пълен загубеняк. Първата година в ново даскало винаги е кофти, а хората от горните класове правят всичко възможно, за да ти вгорчат живота. На-малкото се надуват – ужасно важни и самодоволни. Тъкмо си свикнал със старото училище и хайде, всичко отначало. Като първокласник си, но не съвсем. Първокласниците се ползват със статута на сладури, а подгответата не минават за сладурести ни най-малко. Нещата силно загрубяват, ако на всичкото отгоре си видимо различен – като Тина, която се забелязва отдалеч (например от космоса, без телескоп).

Каква беше Юлка в училище?

Болна беше Юлка. То не беше тиф, холера, червен вятър... Много болнава бях, щом завърших училище, като по чудо оздравях. Даже в характеристиката ми класната беше написала: „Твърде много боледува.” – грозен намек, ако питате мен. Какво пък, сега ще си призная – бях съвършен симулант. Ненавиждах училището и се чудех как да откопча някой и друг ден свобода. За целта трябваше да имам бележка, че съм болна. Помня, че откачих почти цял месец заради туберкулоза и... воден плеврит. Много ме биваше. От военното обучение не можах да се измъкна, обаче щом стигнахме в лагера (да, имаше такива неща по мое време), на другия ден вече се шматках по полянките на Издремец, докато другарчетата ми пъшкаха по баирите с противогази и автомати. „Леле! – извика един мой съученик с възхищение. – Признах те. Щом и тук успя да се скатаеш!”. „Моля, моля – рекох аз доволно. – Учи се от професионалиста.” Освен, че често бягах от училище, бях опъка и устата. Трябва ли да казвам, че не бях сред любимците на учителите?

Каква беше Юлка като тийнейджър?

Бях голямо куку. Още съм такова, де. Умирах да правя шоу на бабите, живеех, за да чувам възмутени реплики зад гърба си. Нямаше по-къси поли от моите, по-съдрани дънки и идиотски украшения за уши (сама си ги правех). По едно време си бях наумила да имам верига от ухото до носа, обаче тогава никой не си пробиваше носа. И аз измислих едно съоръжение с изкуствена халкичка. Много бях горда с него, а то приличаше на сопол (извинете). Нещо се проточило от носа, пък какво е... От друга страна, както бях наглед луда и дива, бях много добро дете. Вечер рано ми се приспиваше, така че все изтървах купоните и нощния живот. Учех в езиковата гимназия в град Правец. Учениците живееха на пансион (точно като във филма „Вчера”). Въпреки, че нямах родителски контрол и имах пълна свобода (бях на първия етаж – можеш да духнеш посред нощ, когато ти се прииска) съм била само на един нощен купон. Бях шарена отвън, скучна отвътре – умирах си да се завра някъде и да чета. Все още съм си такава – няма компания или купон, който да ме изкуши. Дайте ми един куп книги и ме оставете на мира. Бях ужасно срамежлива и чак до девети клас не бях целуната от момче. Разбира се, помня първата си целувка – беше прекрасна. Кольо от английската паралелка, едно от популярните момчета на гимназията...

Каква е Юлка като родител?

Един ден съм най-прекрасната майка на света, друг ден съм най-ужасната. Даже не е ден, а час. Така е според големия ми домашен трол. Малкият още нищо не казва по въпроса, но показва същото недвусмислено. Аз пък се смятам за чудесна майка (по-често щура и по-рядко мърмореща... добре, де, по-равно е). Много съм горда, че си гледам децата сама, без адютанти. Това създава известни неудобства (например била съм на зъболекар с малкия трол в скута си, давала съм интервю пак така и какво ли не). Децата са винаги с мен – изморително е, понякога ми се иска някой да ги погледа за ден-два, ама няма. За награда имаме страхотна близост и силна връзка, най-скъпи сме си на света и.. Аз съм шефът! Ха-ха!

Клишето за писателите е белокоси чичковци с лула. Как красавица като теб успя да се набута между тях?

Ха, де! И аз все си викам: „Виж се, Юлке! Носът ти е точно като на Жизел Бюндхен, да беше станала модел, мари!” Какво да правиш – съдба. Ще трябва да пропуша на стари години, пък косата все в един момент сама ще побелее – няма да се деля, я. (Все пак, за да не се различавам твърде, си имам мустаци – черни, щръкнали, от дунапрен. Подарък са ми. Нося си ги на срещи с деца, за да не ги разочаровам с жизелиния си вид.)

Трябва ли да си грамотен, за да си писател?

Любимият ми „соц.” лозунг е на покойния вече колега Васил Цонев – „Нито един писател неграмотен!” Всъщност, не е задължително да си грамотен – нали има редактори? Въпросът е все пак така да си напишеш произведението, че издателите да успеят да го прочетат, разберат и харесат. Иначе няма книга.

А защо не стана рок звезда? ;)

Много болна тема. Разбира се, че исках да стана рок звезда. Следващата Лита Форд, например (за това си мечтаех като тийнейджър). Също така си мечтаех да имам големи гърди и мотор. Записах се на уроци по китара и една година свирих хорца. В един момент ми писна и зарязах китарата. Все още горчиво съжалявам. Остана ми само фактът, че съм късогледа и пеех в хора (соло). Но това явно не бе достатъчно. Много съм навита да свиря на барабани и съм си наумила един ден (да се отвори малко свободно време и място), ще започна с уроците. Нищо не ми пречи да бъда баба-барабанист. Все ще ме вземе някоя група. „Металика” например. (Те тогава ще са дядовци и няма да се опъват много-много).

Модерно ли е да се четат книги?

Много е модерно. От книгите човек може да научи страхотни неща – някои са много полезни, други вършат добра работа за впечатляване на околните. Аз още минавам с този номер. Страхотно върви и пред най-глупавото момче, проверено е.

След като уреди момичетата с полезни съвети, кога ще дойде ред на момчетата?

Събирам смелост, но съм си наумила да напиша и „момчешка книга”. (Всъщност, детските ми книги са някак по-момчешки, та затова реших да напиша и съвсем момичешка – макар и за по-големи момичета). Шом съм си наумила, ще го направя. Как иначе.

Какво мислиш за Русе?

Сега е моментът да си призная, че имам много специално отношение към Русе. За мен градът е една фантазия. Виновни за това са бабите ми. Много обичах да ми разказват какво е било „едно време”. И двете много харесваха Русе, смятаха го за най-красивия български град. В представите ми той е запазен точно такъв, какъвто е бил в началото на миналия век. По улиците му все още минават файтони с облечени в бяло дами с чадърчета и кой знае защо, оркестър в градската градина свири виенски валс. Сигурна съм, че ще „видя” всичко това, когато отида там! (Освен това умирам за стари сгради – новите са толкова студени и грозни.)

Кога ще имаме удоволствието да се срещнем с теб на наша почва?

Много скоро, надявам се. Само да се очовечи и малкия ми трол, тръгваме!

Коментари

Добави нов